Има едно събитие, на което мноого искам да присъствам. Това, което ме спира, е финансовата и чисто документалната част за пристигането ми. От заглавието едва ли се досещате, че това е Бърнинг мен. Ако не сте чували за него, то просто четете.
Това е фестивал, който се провежда в САЩ. По-конкретно е в щата Невада, пустинята Блек Рок. Стартира своето първо издание преди повече от 30 години – през 1986 г. А всяка година датата е различна, защото се определя от Деня на труда – винаги е седмица преди него.
Интересното е, че фестивалът е насочен към модерното и съвременно изкуство. Затова всички инсталации се позиционират в пустинята. Въпреки че всяка година творците са различни, има и перманентно монтирани произведения, които могат да се видят през остналата част от годината. Едно от любимите ми е пресъздаването на Стоун Хейндж от компютри и съпоставката на важността на предметите преди и днес.
Още един любопитен факт е, че за събитието се изгражда специален град, който е тип лагер и е преносим. Погледнат отгоре, прилича на Античен театър. А най-хубавото е, че побира над 35 хил. души, които могат да за запознаят и преоткрият в интересите си.
А фестивалът се нарича Бърнинг мен, защото накрая се запалва символично човешка фигура, направена от дърво. Защо – не мога да го интерпретирам. Точно затова ми се иска да го посетя и да усетя енергията, за да го разбера. Но първо май ще ми трябва виза, самолетни билети и мнооог средства. Затова – някой ден!
