Нали помните, че си останах без телевизор. То не че няма друг телевизор вкъщи, но в моята стая нямам. И взе че ми хареса. Пак гледам телевизионни предавания, ама онлайн или записи. Общо взето, така май съм си по-добре, защото гледам, когато ми се гледа и когато имам време, а не когато го излъчват по телевизията. И го няма онова безконтролно стоене пред екрана с часове, без значение какво дават. Напоследък наблягам основно на старо руско кино и на стари български филми и сериали. Поредицата със сериалите я започнах със “Седемнайсет мига от пролетта”, или Щирлиц, както е по-известен филмът. Щирлиц е руският вариант, а може би и предшественик, на Джеймс Бонд. Сериалът проследява последните дни на третия райх, а Щирлиц е агент на съветското разузнаване, внедрен като висш немски офицер. Обикновено на крачка от провала и застрашен да бъде разкрит от немците, Щирлиц успява винаги да се измъкне невредим. Освен че е много приятен и увлекателен за гледане сериал, това, което ми направи много приятно впечатление, е, че макар да е правен 70-те години на миналия век, филмът е доста далече от изкуствената идеологизация. Не може да се каже същото за българския сериал “На всеки километър”, който гледам в момента. В него идеализацията и идеологизацията са много силни, но пък за сметка на това фабулата е изключително интересна, добра е и играта на много младия тогава Стефан Данаилов в ролята на майор Деянов – българския вариант на Агент 007. Приятно, леко, неангажиращо, пък и си мисля, че е добре да се гледат и стари филми – за обща култура. Пробвайте, мисля, че ще ви хареса.