Или как много често законът се разминава с представите ни за базисен морал, е по-точното заглавие на днешната ми публикация. Няма как да не сте гледали поне един-два епизода на предаването “Съдебен спор” с водеща Нана Гладуиш. Паметливите сигурно си спомнят, че навремето блокът беше част от съботно-неделната продукция на Иван и Андрей, но след като те пристанаха на ТВ 7, водещата реши, че е по-почтено да остане в Нова телевизия. Това за протокола.
Иначе предаването винаги ми се е струвало едно безсмислено кресчендо, доста близо до чалгата. И как иначе – съседи съдят своя съкооператорка, понеже отглежда много котки и не спазва хигиената във входа; свекърва се жали срещу снаха си, че я обвинява в авторството на анонимно писмо отпреди двайсет години, което разкрило факти около осиновяването й; мъж на средна възраст, интелигентен на вид, пък се жалва от майстор, на когото е поверил няколко кубика дърва и капаро, за да му изработи някакви развлекателни кубчета, които да търгува, само дето забравил да поиска някакъв документ – и за материала, и за парите.
В самото предаване се разиграва в буквалния смисъл нещо като съд. Нароченият за съдия – обикновено действащ нотариус или адвокат – изслушва страните и фактите по телевизионното дело и накрая отсича присъдата.
Отделно от това своята присъда произнася и публиката, която гласува за страната на ищеца или ответника, като пуска камъчета в стъклени купи.
Е, за това ми е думата. Почти няма случай на телевизионно съдебно дело, при което решението на съдията да съвпада с решението на публиката. Разбира се, че не искам да кажа, че тв блюстителите на закона са несправедливи – напротив, придържат се максимално към буквата на закона. Само че в съда понятия като морал, справедливост и човещина не играят роля. Там имат тежест единствено доказателства и документи. Ето че сам себе си оборих. Не е съвсем безполезно и жълто това предаване. Има дълбок смисъл и истински възпитателната роля на този тв формат – оперира хората от житейския им идеализъм и наивност. А това в тия доста мътни във всяко едно отношение времена хич не е малко.