Със сигурност мнозина от вас се усмихват ехидно, когато случайно във вестник, сайт или пък в някоя телевизия попаднат на информация за дните, в които се очакват засилени вредни влияния на слънцето, повече известни като протуберанси или изригвания. И аз доскоро ехидничех и си мислех, че неприятната симптоматика, която изпитват и споделят доста хора през тези дни, се дължи основно на внушенията на медиите. Както виждате обаче, използвам минало време. Няма по-добър опит от личния.
Миналата събота, навръх Димитровден – то пък се случи чудно хубаво време, – решихме с приятели да се поразходим извън града. По една екопътека – до параклис в планината. Подходяща дестинация за свят ден като този. И както ви казах – пекнало едно хубаво слънце, небето чисто, облаче не припарва да го затъмни. Приятно, хубаво, по потници даже се пуснахме. В ранния следобед обаче ме заболя глава – ама страшно. Хапчета – няма. Кой ти носи в планината аптечка. Някак дочаках да стигнем до града – пих два аналгина, резултат – никакъв. След час – още два, главоболие, за което чак не искам да си спомням. И вече след третата двойка хапчета – някъде около четири часа сутринта – явно ми е попреминало и съм заспал.
Споделих с приятели на следващия ден – казват от магнитните бури е.
Споменах ви – не ги вярвам тия работи, ама си викам – чакай да проверя. Намерих един сайт, в който са публикувани въпросните дни, и ето ти изненада – точно 26-ти и въобще краят на октомври се оказаха с изключително силна магнитна активност, от възможно най-високата степен. Бих си помислил, че е някакво съвпадение на обстоятелства, но мен наистина никога не ме боли глава – ясно е, че са ми се отразили вредностите на слънцето. И то не обикновено слънце – а силно, планинско.
Каква ми е идеята обаче, като ви разказвам тоя случай. Че имат някакво влияние тия дни върху човешкия организъм, то е ясно. Та си мисля, няма ли при това положение да е добре, да ни предупреждават, да кажем в прогнозата за времето или в сайтове от типа на Синоптик. Така де – щом ни предупреждават за опасни кодове и за природни бедствия, защо де не ни алармират и за това. Защото да се разхождаш няколко часа под жарещото слънце, когато вредността е от възможно най-високия клас, е все едно да ядеш марули, напръскани от чернобилски дъжд.