Преди седмица се развали диспенсърът в офиса – популярно и разбираемо казано, машината за топла и студена вода. Веднага погледнах в папката с гаранционните карти – оказа се, че машината е купувана през 2007 година, няма чак толкова дълги гаранции. Първото нещо, което направих, е да звънна на доставчиците ни на вода и да ги питам дали няма вариант да ни дадат оборотна – нямали сме достатъчно потребление, не можело. Последва втората ми молба – поне да ми дадат телефон на някакъв техник, който ходи на място – не особено учтиво девойката на телефона ми отговори, че нямали практика да дават подобна информация.
Втората стъпка – звъннах във фирмата, от която е закупен диспенсърът, да ги питам имат ли сервиз. Имали, само че трябвало апаратът да се занесе на място – на другия край на града, в индустриалната зона. И какво правим, ако повредата се окаже неотстранима или цената на поправката – финансово неоправдана за една все пак амортизирана за пет-шест години машина.
Е, сетих се за третото – да звънна на фирма, доставчик на минерална вода, с която преди години работех и бях много доволна. Разбира се, че първо попитах за оборотен апарат – казаха ми, че се изисква потребление, което ние не може да направим. Но момичето ми даде телефоните на представителите на фирмите на две известни марки вода – ако те решели, че може да се направи компромис с количеството. Реших да звънна първо на представителя на Горна Баня. Обясних проблема. Момчето ме попита сигурен ли съм, че проблемът с нашата машина е наистина сериозен – как да съм сигурен, като не разбирам от подобна техника. Предложи да дойде да я види. И наистина дойде. Взе я да я погледне в техния офис. Е, на следващия ден я върна поправена. И на многократните ми настоявания да му дам пари поне да се почерпи отказа категорично. Нужно ли е да ви казвам, че това е водата, която ще пием оттук нататък и че така се печелят клиенти. А и още нещо – това за фирмите: много е важно кой и как ви представя.