Снощи гледах един американски филм, който ми даде и повод за днешните ми разсъждения. Комедия – накратко ще ви разкажа сюжета: афроамериканка води годеника си, бял, да го запознае с родителите си. Те, както можете да се досетите, не са възторгнати от избора й, особено бащата, опитват се да създадат хиляди препятствия пред младежа и така през цялото време, докато не се стигна до хепиенд типично по американски.
Филмът определено беше шеговит, но също така поставяше и една доста сериозна тема – за предразсъдъците и страха ни от различността. Много актуална тема, защото май всички ние, колкото и да се правим на модерно мислещи хора, носим тези страхове в себе си. Няма да крия, че и аз, макар да минавам за доста толерантен в това отношение човек, бих бил доста притеснен, ако харесам, да речем, момиче от ромски произход, роднините ми – също не биха били ок с тоя ми избор.
И веднага ще ви кажа защо. Не само заради произхода и това, което е тя самата, защото се предполага, че щом съм я харесал, има защо. Културните различия обаче ги смятам за доста сериозен проблем, и то не толкова между двама души, а по-скоро в обкръжението – роднинско, приятелско и т. н. Защото – да си говорим честно – да, има представители на тая общност, които са успели да я надскочат като манталитет и поведение, но те са единици. И обикновено роднините им не са. Пък като се събираш с някого, ти се събираш и със семейството му, той или тя с твоето – също.
И не мога със сигурност да кажа, че винаги става въпрос само за предразсъдъци и наложени виждания в тая посока, защото някои от страховете имат доста сериозни основания.