Гледах точно на Коледа “Станция Нова”. По-голяма част от тоя неделен блок ми се струва доста пошла и просташка, особено “Съдебен спор”. Гледам началото на блока обаче заради “Рулетка”, където водещ е един наистина блестящ журналист, Иво Христов се казва. Макар да си мисля, че силата му е по-скоро в писането, отколкото в живото водене, но пък интелигентното присъствие си е интелигентно всякак. Та така покрай “Рулетка” обикновено захващам и “По пантофи” с Валерия Велева и ако е интересен гостът, го докарвам до края. Този път попадението беше не в десетката, ами право в сърцето, такъв журналистически шанс не се случва всеки ден. Валерия Велева беше на гости при актьора и режисьор Марио Куркински. Мисля, никой не се съмнява в това, че е един великолепен режисьор и актьор, винаги ми се е виждал и много стойностен като човек. И е. Не съм допускал обаче каква драма крие в себе си това момче. Драмата на различния. И като казвам различния, съвсем нямам предвид сексуалната му ориентация. Имам предвид дълбоката разтърсваща драма на един истински, ама истински духовен човек в грубо материалния ни и търгашески свят. Какво ли е усещането да те вълнуват мисли за това как да постигнеш духовно спасение, когато единствената цел на повечето хора покрай тебе е как да си осигурят салама и ракията?! И си мисля, че Горния си знае работата, като му е подарил на това момче неземния талант да се потапя в един друг, нематериален свят, света на театъра. В конкретния случай – единствен шанс за оцеляване.