Да си зелен, по целия свят звучи доста романтично – всички сме гледали филми, в които смели активисти правят кордони около държавни институции, лежат на земята в знак на протест срещу поредното посегателство срещу природата и влизат в ръкопашни схватки с полицията, за да защитят исканията си. Но в България, освен сдобиването с революционен ореол, зелената идея май ще се окаже и доста доходна.
Не знам по какви странни пътища на мисълта, ама първото нещо, за което се сетих, когато чух за милионите, които най-вероятно ще прибере фирма, собственост на един от въпросните будни еколози, за да установи броя на делфините, беше заглавието на стар български филм – “Преброяване на дивите зайци”. Не си спомням каква точно беше метафората във филма, но ми звучи също толкова безсмислено. Вероятно има някаква логика и много дълбок смисъл в тази дейност, които на мен ми убягват от обикновена некомпетентност и неинформираност. Така де, няма от Европейския съюз да пръскат безсмислено 4 милиона.
Имаме една много хубава приказка: На гол тумбак чифте пищови, щях да кажа българска – ама то повече от половината думи в нея са турски. За съжаление абсолютно непреводима и неразбираема за европейските чиновници – не само заради специфичната лексика, а и затова, че няма как да им обясниш колко голям лукс е преброяването на каквото и да е, в страна, в която има стотици селища без канализация.
Факт е обаче, че у нас много хора успяват да направят от едни иначе добри намерения и убеждения бизнес. Иначе как да си обясним, че обикновено най-яростните организации за защита на животните после взимат най-апетитните поръчки за кастрация на бездомни кучета и котки или за построяването на приют. Как се случва все така, че най-пламенните радетели на зелената идея и опазването на околната среда винаги печелят подобни конкурси при не много ясни обстоятелства.
И после какъв е смисълът журналистите да питат природозащитниците с какво се прехранват. При очевидно ясен отговор – в България по правило каузите се превръщат в занаят. Или обратното.
