Отчаял съм се от българските политически нрави и няма и месец преди изборите за европарламент твърдо съм решил, че няма да отида до урните въпреки твърдението, че даже и да не се занимаваш с политика, тя се занимава с теб. Няма да отида не защото съм политически индиферентен, а защото наистина стигам до извода, че каквото и да прави нормалният човек, за какъвто се смятам и аз, в крайна сметка нещата не зависят от него.
Вече са факт първите социологически проучвания и нещата не изглеждат никак розови. Различните агенции, които по принцип гравитират и около различни политически сили, дават почти едни и същи резултати, което направо си води към мисълта, че може би степента им на достоверност е доста висока.
Кое ме тревожи лично мен – всички, без изключение, дават реални, почти сигурни шансове на формацията на Бареков да вкара евродепутати. Добрата новина е, че Атака я няма никъде в сметките. Но лошата е, че нейните гласове се преливат в редиците на новоизлюпения политик. Което, тъжно е да се признае, но си е факт означава едно-единствено нещо – има едно стабилно ядро от български гласоподаватели, които искат да бъдат лъгани и да вярват на фантасмагорични обещания. На последните парламентарни избори повярваха на Волен Сидеров, че ще направи пенсиите петстотин лева, а заплатите – хиляда. Естествено това не се случи. Както няма да се случат и безумните обещания на Бареков, които по-скоро могат да се отнесат към епохата на зрелия социализъм, отколкото към едни модерни, па макар и кризисни времена. Но хората искат да вярват и го правят.
Клета, клета Българийо…