В прогимназиалните класове имах една преподавателка по български език и литература, Мария Ориоли се казваше. Тази чуждуземска фамилия идваше оттам, че беше омъжена за италианец. Май е разказвала при какви обстоятелства са е запознала с мъжа си, но вече не си спомням. Но така или иначе той беше дошъл да живее в България. Едно нещо обаче ми е направило много силно впечатление и съм го запомнил. Тя казваше така: на мъжа ми в България му викат италианеца, а като си отиде в Италия, му викат българина, където и да отиде, все е чужденец. Понастоящем, доколкото знам, тази моя преподавателка заедно със съпруга си (и двамата вече пенсионери) живеe в малка спретната къщичка в някакво италианско селце. Оттогава обаче ми е светнала една сигнална лампичка, че комай да си емигрант, не е хубава работа. И може би това усещане става още по-силно по такива светли празници като коледните и новогодишните. Защото си мисля, че няма новогодишна украса в който и да е голям европейски град, която да може да ти компенсира топлината, която ти дават родният дом и близките на сърцето ти хора.
Нека тия размисли съвсем не звучат обвинително към никого, защото днешните икономически реалности зорлем направиха чужденци много от нашите съграждани. Защото преди да станат чужденци в другата държава, те вече бяха чужденци в собствената си страна. Така се превърнахме в едно поколение на чужденци – без значение дали сме тук, в България, или някъде по света. Затова ми се иска да ви призова: нека по Коледа с дребни жестове и добра дума да направим така, че нашите близки и приятели, които са някъде по света, да се почувстват по-близо до дома!