Помните ли числовата редица на Фибоначи? А знаете ли, че можете да използвате нейния основен принцип и когато става дума за хранене? Разделете чинията си на 3 части: най-голямата е за плодове и зеленчуци, пълнозърнест хляб (аз обичам този на Хлебозавод Елиаз – Горубляне) или кафяв ориз, втората за месо или яйца, а третата за риба и ядки.
Това, разбира се, е само илюстративен пример. За да вникнем в него, нека надникнем малко по-подробно в теорията и назад в историята.
Числовата редица на Леонардо Фибоначи е известна с още 2 по-популярни наименования: златна пропорция и златно сечение, като някои я наричат дори божествена пропорция. При числата на Фибоначи основното правило е, че отношението на по-малката към по-голяма част е същото както отношението на по-голямата към цялото. Или иначе казано, имаме редица, при която всяко следващо число се образува като сбор от предходните две: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21 и т.н. Тази на 
пръв поглед обикновена числова редица всъщност е много повече от подредени едно до друго числа. Златното сечение изразява хармоничност, съразмеримост и красота във всичко и се отразява в природни обекти, шедьоври на изкуството и архитектурата. Златната пропорция властва над всички области на битието и изразява съотношението между реда и хаоса. Виждаме я в природата във формите на дърветата, снежинките, дъждовните капки и т.н. Също в архитектурата и в изкуството, например във формата на Венера Милоска – шедьовър от Античността. Самият човек е вид визуализация на златната пропорция – той е, първо, туловище с глава и сърце, има двойки ръце, крака, бъбреци. Ръцете и краката му се състоят от по 3 части, които в комбинация с пръстите стават 8. 12 са човешките ребра и т.н.
Златното сечение е толкова често срещано, че започвам да се замислям къде НЕ го срещам. Осъзнавам, че то рядко присъства под формата на храна в моята чиния. Възнамерявам обаче това да се промени. Искам да съм в по-голяма хармония със себе си и света около мен, затова от сега нататък ще се стремя в храната ми да присъстват следните пропорции: 50% въглехидрати, 30% мазнини, 20% протеини. Знам, че няма да е лесно, но ще опитам.
Откъм въглехидрати ще заложа на специалните хлябове на фирма Елиаз – хлебозавод Горубляне поради няколко причини. Първо, полезни и здравословни са. Второ, допада ми тяхното мото, че храната е вибрация и светлина. Освен това цените на хлябовете са съобразени с финансовите възможности на повечето българи и дори хората с по-ниска заплата, в Елиаз ще намерят храна с високи вибрации и 
позитивна енергия. Разбира се, продукти като ориз, картофи, паста и подобни също са ценен източник на въглехидрати, с които да разнообразявате менюто си. Плодовете и зеленчуците, колкото и по-ниска калорична стойност да имат, също са въглехидратни храни.
Сега за протеините… те винаги са най-трудни за набавяне и затова спортистите взимат такива в прахообразен вид или като хранителни добавки. Аз предпочитам да си ги набавям чрез месо, яйца, извара, пуешко филе, риба или чрез по-нестандартни продукти като спирулина, конопено семе и т.н. А стане ли дума за мазнините, най-ценните източници на такива са в ядките, семената, зехтина, маслините и др.
Между другото попаднах на един американец – Стефан Ланзелота, който е разработил хранителен режим в следното съотношение. Въглехидрати – 52%, протеини 20%, мазнини 28%. Съвсем малко по-различен е от моя, но ми допадна една мисъл на Стефан, с която възнамерявам и аз да завърша статията си: Храната, с която се храним е важна, но пропорциите, в които я приемаме, се оказват критични.