Здравейте, приятели, и честита Нова година! Да е мирна, здрава, богата и щастлива! Призивно я започвам, както виждате от заглавието на материала ми, но тези дни така ни облъчиха от екрана с призиви за дарения – Българската Коледа и други подобни. Не ме разбирайте погрешно, твърдо съм за такива инициативи, защото си мисля, че в опосканата ни държава това е единственият начин да помогнем на много болни и нуждаещи се дечица и наши съграждани. Притеснява ме обаче това, че такива инициативи понякога се използват за политически и обществен пиар от страна на организаторите на тези кампании, които се пъчат гордо по трибуните, както ме притеснява и идеята, която се налага в обществото ни, за дарителството като кампания. Смятам, че стремежът да помогнем на хора, които са в нужда, трябва да е ежедневен, а не кампаниен, да не е свързан с някаква организирана инициатива или пък някакъв музикален формат. Показността, мисля си, никак не подхожда на милосърдието и грижата за ближния. Не че съм вещ познавач на светото писание, но мисля, че още в Библията е казано, че когато даваш, лявата ръка не трябва да знае какво дава дясната. В тази връзка спомнете си как блестящо го е описал Иван Вазов в романа “Под игото” в главата “Зелената кесия” – такова трябва да е дарителството ни анонимно и без фанфари. Така че моят призив е: Дарявайте, дарявайте, дарявайте – не само по Великден и Коледа, а през цялата година! И бъдете сигурни, че дарителството ще ощастливи много повече вас, отколкото тези, на които сте помогнали.