Сигурно много пъти съм обявявал тържествено и тревожно, че политическите, пък и обществените ни нрави са ударили дъното. Тоя път обаче наистина се случи. Говоря за случая Христо Бисеров и за позорния начин, по който свърши кариерата си. За разкритието, че едни потресаващи данни за корупция, пране на пари в особено големи размери, са престоявали почти година в специалните служби, без да станат достояние до обществото. Най-логичният въпрос е защо. Защо управлението на ГЕРБ, което съвсем очевидно още преди изборите не беше в топли и другарски отношения с партията на Ахмед Доган, е прикривала престъпления на една от знаковите й фигури. Солидарност ли някаква криворазбрана, или… Не, на това му се казва силен коз, с който може да извиваш ръцете на видна фигура от противниковия отбор, да му искаш услуги от всякакво естество.
Е, има го естествено и оня момент: Гарван гарвану око не вади. В българската политика никой не е чист и на всекиго през главата минава мисълта: нека да не го съдим много строго, че утре може да сме на неговото място. И този механизъм щеше да задейства за пореден път безотказно, ако информацията не беше засечена от партньорските служби. Затова беше даден курбанът Бисеров – по необходимост. Но няма да се превърне в чак такава жертва – по причина, че всички са навързана в престъпленията си и никой няма сметка от това прегрешилият да стигне до съд, до евентуално споразумение с прокуратурата и т. н., да проговори. Стойте и наблюдавайте! Ще се пошуми още месец-два – колкото е здравословно за демокрацията – и случаят ще бъде забравен. А главният герой ще заживее спокойно и щастливо в пищния си софийски палат или на някой екзотичен остров, за да не дразни обществеността.
Вече сме толкова обръгнали на подобни безобразия, включително и аз, че със сигурност нямаше да се разтревожа от този казус, ако не беше една хич не малка подробност – в случая не става просто въпрос за една от митичните фигури на прехода, за знаково лице на СДС и ДПС.
Довчера Бисеров беше зам-председател на българския парламент. Тъжно, много тъжно, изключително тъжно!