Миналата събота или неделя след вечерната новинарска емисия на Би Ти Ви излъчиха разследващо предаване. Във Видин зачестили случаите на депресирани граждани от ромски произход, които като всички хора с психични проблеми ползвали полагащите им социални придобивки и месечни плащания от държавата. Усъмнил този прекомерен и бърз прираст на видинските роми с депресия съответните органи, предизвикал и интереса на разследващите журналисти от медията и станахме свидетели на постановката, която направиха на човека, осъществяващ връзката между ромската общност, и видински психиатър, който в частен медицински център срещу 50 лева издава на кандидатите свидетелство, че страдат от средно тежка депресия, което те използват като билет към заветните привилегии. И към последваща инвалидизация, която носи още по-големи приходи.
Както се видя от скритата камера в кабинета – без преглед, без срам, за една измачкана банкнота от 50 лева. Един видински психиатър, един българин с добро образование, между другото платено от държавата, и с добра професия дава на един ром напълно незаслужено парче от баницата, която ние всички произвеждаме с парите, които внасяме под формата на данъци, осигуровки и всякакви такси в държавната хазна. Жалко и тъжно.
После защо се сърдим на малцинствата, че живеят на чужд гръб, на нашия гръб. Правят го, защото някой не просто им е позволил, а им е помогнал за това. С подписа си, със служебния си печат, с алчността си на дребно. Сега пък някой ще помогне на доктора да се измъкне безнаказано от тази история – както доста често се е случвало в подобни случаи. И журналистите ще продължат да си разследват, керванът ще си върви – “лудите” ще са обезпечени луди, а ние ще им плащаме масрафа. Всъщност не техния – нашия.
