Винаги съм бил от тия хора, за които казват, че и умряла котка да видят на улицата, и нея ще заговорят. Ама тия предпразнични дни, като обикалям по улиците и по магазините, направо съм в стихията си. И не знам дали защото настроението е предпразнично, ама хората едни такива отзивчиви, никак не ми е проблем…
Нещата не са такива, каквито изглеждат
Мисля, че и друг път сме говорили за това, че повечето хора живеят в някакъв филм, в който сами са си сценаристи и режисьори, сами си възлагат главната роля във филма и тя винаги е на Добрия. Защо днес пак подхващам тази тема? Ами дойде ми наум, докато разглеждах във фейсбук – една от приятелките…
Чужденците
В прогимназиалните класове имах една преподавателка по български език и литература, Мария Ориоли се казваше. Тази чуждуземска фамилия идваше оттам, че беше омъжена за италианец. Май е разказвала при какви обстоятелства са е запознала с мъжа си, но вече не си спомням. Но така или иначе той беше дошъл да живее в България. Едно нещо…
История с телевизор
Вчера вечерта ми се развали телевизорът. Може да си помислите, че не съм с всичкия, ама това стана повод за най-искрения ми и продължителен смях от много време насам. Иначе телевизорът ми си е доста старичък, ако трябва да сме честни, но пък много си бях свикнал с него. NEC – японска машинка, безотказно ми…
За капитаните и мишките
В неделя следобед направих една хубава разходка, то времето беше чудно, и като се прибрах вкъщи, по инерция включих телевизора. Попаднах на предаването “На четири очи”. Цветанка Ризова беше поканила в студиото финансовия министър Симеон Дянков и на дежурния напоследък въпрос за това трябва ли да стане Бойко Борисов футболист на годината, Дянков надълго и…
Всички са в джаза
Много често сте чували израза “Политиката е мръсна работа”. И много пъти сигурно сте се убеждавали, че е болезнено верен. Не знам как е по другите страни, но в България със сигурност политиката си е кално занимание. И хората, които се занимават с политика – и те кални. И започваш да си задаваш въпроса за…